Устройствените планове имат няколко нива. Най-високото ниво е общонационалния устройствен план, с който се решават въпроси от национален интерес и стратегически планове за развитие на живота в държавата. Следващите нива, съгласно административното деление, са регионалните устройствени планове. Така се стига до общите устройствени планове на населените места по общини. Всеки устройствен план от по-ниско ниво е длъжен да се съобрази с предвижданията на тези от по-високи нива.

Най-ниското ниво на устройствени планове са подробните устройствени планове, които се изработват за цели населени места и образувания, за единични или група квартали или за единични, или група имоти. С тях се определя предназначението (за жилищни, увеселителни, за отдих, за спорт, за производствени и транспортни цели), размерите и допустимите показатели за застрояване (вид, площ и височина на застрояване, озеленяване) на имотите. Целта е да се установят достатъчно удобни технически и хигиенни условия за всички жители и ползватели на съответното населено място или част от такова – осигуряване на достатъчна осветеност на всяко жилище, защита от силни ветрове, транспортна комуникация и достъп, достатъчно лице на имота към транспортната мрежа, възможност за удобно за всички функциониране на комуналните системи, осигуряване на трасета за питейна и техническа вода, канализация и пречистване на отпадъчните води, електро-, паро-, газо- и различни други видове снабдяване на имотите, улично осветление, парково устройство, озеленяване, достъпна за хората среда. Същото се отнася и за промишлените и други видови сгради. Въз основа на дългогодишен опит, здравни и технически изследвания са създадени съответните норми за минимални допустими размери и отстояния на сградите и съоръженията, размери на площите за застрояване и осигуряване на здравно-хигиенни условия, които се прилагат при изработване на устройствените планове.