Фотограметрия
Фотограметрията е научна дисциплина, изградена върху геометричните отношения между предметите в пространството и техните фотографски изображения. Като приложна наука тя намира място главно при съставяне на планове и карти, но се прилага с успех и за изследване на различни обекти и явления в областта на селското и горското стопанство, строителството, архитектурата, транспорта, хидравликата, металургията, геологията, медицината, минното дело и др.
Според начина на снимане и обработване на фотоснимките за топографски цели се определя и фотограметричният способ. Той обхваща два основни процеса: снимачен и картировъчен. Снимачният процес започва с подготовката и фотографирането на местността и завършва с обработката и проверката на качествата на фотоснимките. Картировъчният процес започва със създаване на геометрично подобен образ на местността, по който се извършват измерванията за получаване на топографската карта или план.
Характерното в съвременните фотограметрични способи е, че процесите до голяма степен са механизирани и автоматизирани. За целта са конструирани специални фотограметрични инструменти и апарати, които се усъвършенстват с развитието на оптиката, механиката, електрониката и постиженията във фотограметрията. Основното различие между познатите геодезични снимачни способи и фотограметрията е това, че при фотоснимката всички видими явления и предмети от местността се регистрират и изобразяват. По такъв начин могат да се фиксират отделни моменти от вечно изменящата се материална действителност. От сравнението на няколко последователни изображения на определен обект може да се види степента и посоката на измененията в предметите и явленията.
През последните години дистанционните изследвания (ДИ) се утвърдиха като основен начин за набиране на разнообразна информация за пространствено обособени обекти под, на и над земната повърхност. Тази тенденция се отнася не само за информацията с оперативно значение, но и за регулярно използваната. Това се обуславя от безспорните качества на данните, събрани по дистанционен път, а именно: обективност, широк обхват, достъпност на средства за нейната обработка. Независимо от това състояние обаче, усилията за разширяване на технологичната основа на дистанционните методи в България започват да изостават от растящите очаквания на обществото към възможностите им за осигуряване на решаването на голям брой задачи.
Дигитален теренен модел (DTM)
Изработва се за територии с цел проучване за проектиране или различни видове анализи, които имат нужда от създаване на цифров теренен модел (DTM) – виртуален компютърен модел на терена, имащ различна точност и степен на приближение към действителния терен в зависимост от нуждите, за които се изработва. Може да бъде с точност от милиметри до метри. Например цифровия теренен модел на Google Earth е с точност от 50-60 cm до няколоко метра както височинно, така и ситуационно. Точността на теренен модел за проектиране върху земен терен е обикновено около 5-10 cm. Същият модел за проектиране на пътища и улици, особено при връзка със съществуващи такива или рехабилитация, е необходимо да бъде с точност под 5 mm.
Фотограметрично заснемане и създаване на 3D и 4D виртуален модел
Изработва се за изключително широк спектър задачи:
- за съхраняване и реконструкция на паметници на културата;
- за изчисление на обеми земни маси на големи обекти като язовири, открити рудници, кариери, депа за инертни материали;
- за наблюдение на изменението на различни процеси във времето – създават се поредица от координирани тримерни модели, които се съпоставят един с друг в определени диапазони от време – 4D модели;
- за основа на проектни работи по ниско и високо строителство;
- за BIM модели;
- като основа за изработване на различни визуализации и виртуални реалности;
- и много други – съвременната технология продължава да открива все нови и нови приложения на този метод
Чрез комбинацията на различни фотографски и измервателни методи и способи заснемаме съществуващи обекти, за да създадем триизмерен модел.
Интериори и стенописи в паметници на културата
Заснемане чрез наземна фотограметрия за реставрация и консервация на паметници на културата, интериорни и екстериорни решения на стенописи.
Заснемане на открити рудници и кариери
Заснемане на руднични и изкопни обекти, чрез което могат да се планира строителство на нови съоръжения, да се упражнява контрол на концесионери, да се изчисляват на обеми на иззета земна маса.
Заснемане на промишлени сгради и съоръжения
Извършват се чрез комбинация от конвенционални геодезически и фотограметрични методи. Въз основа на тях се изработват екзекутивни планове. Особено ефективни са при гъсти тръбопроводни мрежи в промишлени предприятия за създаване на план на проводите, подходящ за анализ и експлоатацията им.
Изработване на топографски карти
Най-използваният метод за създаване на топографски карти е въздушното картиране. Чрез методите на въздушната фотограметрия може да се осъществи също и заснемане на нови сгради и граници за актуализиране на кадастъра, какго и заснемане на пътната и улична инфраструктура, нефто, газопреносна и електропреносна мрежа и много други.
Изработване на специализирани карти
Заснемане на жилищни и промишлени сгради за определяне на топлинната ефективност
Извършва се чрез фотограметрични методи с камери, чувствителни в инфрачервения спектър. Анализират се топлинните излъчвания и поглъщане на сградите и съоръженията, както и различни други параметри като водни течове, пробиви в изолацията и др.
Заснемане на земеделски масиви за наблюдение на растежа на културите и определяне необходимостта от агротехнически мерки
Заснемане заснемане на състоянието на посевите и оценка на развитието им – извършва се чрез фотограметрични методи с мултиспектрална камера и се определят NDVI индекс, с помощта на който се анализира състоянието и нужните агротехнически мерки.
Оценка на щети
Чрез методите на въздушната фотограметрия могат да се наблюдават различни природни и антропогенни рискови процеси – разливания и наводнения; преливане на язовири; горски пожари; земетресения; промишлени аварии; разрушени мостове, пътища. обгазявания на определени територии. мониторинг на защитни съоръжения (диги, заграждения и др.); мониторинг на процеса на възстановяване на опожарени площи; мониторинг на рекултивирани площи; мониторинг на язовирни стени.
Заснемане на горски масиви за наблюдение на състоянието
Заснемане на състоянието на земеделски посеви след нанесени щети от градушка, нанесени щети от разливания; нанесени щети от засушавания; нанесени щети от засолявания; нанесени щети от вредители; заснемане на нанесени щети от незаконно изсичане на гори; заснемане на състояние на заменени земи от горския фонд, заснемане на актуалното състояние на парцелите от земеделския кадастър (актуализиране на ортофотокартата на земеделските земи); контролно заснемане на земеделски площи за които е използвано европейско/ национално субсидиране и установяване на типа на засятата земеделска култура; заснемане на състоянието на посевите и оценка на развитието им; заснемане на състоянието на горски масиви.